Какво трябва да знаеш за ваденето на зъб? Интервю с д-р Бонева

Екстракцията е необходима, когато зъбът е непоправимо увреден и не може да се възстанови чрез пломба, коронка или кореново лечение. Зъбът може да е силно разрушен от кариес, фрактура, да има остри инфекция, абсцес или тежка пародонтална болест с голяма подвижност на зъбите и загуба на кост.

В такива случаи ваденето се препоръчва, за да се запази общото здравословно състояние и да се предотврати засягане на съседни зъби

В такъв случай е необходимо да се свържеш с твоя зъболекар, за да ти даде професионален съвет какви мерки да вземеш, за да облекчиш състоянието си

Стандартната процедура се прилага при зъби, които са напълно или частично видими в устата и могат да бъдат захванати с инструмента, след прилагане на локална упойка. Включва обезболяване, разхлабване на зъба с инструменти и изваждане с форцепс.

Този тип екстракция е по-бърз и има по-малко манипулации върху меките тъкани.

Хирургичното вадене се налага, когато зъбът не може да бъде изваден със стандартни щипци. Например – когато е счупен под венеца, разположен е неправилно, корените са анатомично сложни или става въпрос за ретинирал мъдрец.

Налага се извършване разрез във венеца и различни манипулации, в съотвествие с конкретния случай и състоянието на зъба. Процедурата изисква прецизност и е необходимо да се извърши от специалист с необходимия опит.

При прилагането на локална упойка,  препоръчително е непосредствено преди процедурата (около 1 час) да избягвате тежки и мазни храни. Те могат да увеличат гаденето, дискомфорта и дори тревожността.

НЕ трябва да употребявате алкохол и да пушите.

В много случаи леката настинка без висока степен на възпалителен процес НЕ е противопоказна, ако става въпрос за спешна интервенция. Въпреки това е важно да информираш своя зъболекар за състоянието си!

При висока температура и симптоми, засягащи дихателните пътища се налага отлагане на планови интервенции до възстановяването на пациента.

При локална анестезия най-често е безопасно да възстановите храненето, щом усетите, че изтръпването е преминало и контролирате напълно усещането в устата и езика. Това обикновено отнема между 1 и 3 часа.

Времетраеното вавира в зависимост от използвания анестетик, дали е налична инфекция и какво е било състоянието на зъба.

При стандартни екстракции най-често се използва локални анестезия — амидни анестетици като лидокаин или артикаин. Понякога с добавка адреналин за удължаване на действието и намаляване на кръвотечението.

За по-сложни хирургични екстракции или, когато локалната упойка е недостатъчна поради инфекция, се прилага и други видове упойки.

Да, задължително е да информираш своя зъболекар за всички известни алергии – не само към лекарства, а и към антибиотици и упойки. Това е изключително важно, защото прилаганите упойки и антисептични разтвори могат да предизвикват вещества, които да предизвикат реакция.

След поставяне на локалната упойка, нервите в зоната се блокират, което премахва усещането за болка, но не изцяло – усещането за натиск или движение остава. Това означава, че по време на екстракцията може да усетиш леко “теглене” или “разклащане”, но не и остра болка.

Някои пациенти описват това усещане като „натиск без болка“.

Действието обикновено продължава между 1 и 3 часа. Зависи от нейния вид,  количество, място на приложение и индивидуалния метаболизъм на пациента.

Ако усещаш, че упойката „не хваща“ или ефектът е слаб, възможно е това да се дължи на няколко фактора – локално възпаление, индивидуална резистентност или анатомични особености. В такъв случай може да се добави допълнителна доза или да смени техниката на поставяне.

Макар че зъбните екстракции са рутинни процедури, има потенциални усложнения, които всеки специалист внимателно следи и контролира.

По време на ваденето може да се случи счупване на зъб или корен, пукване стената на алвеолата (костта около зъба), или повишено кървене. При долни зъби, които са близо до нерв, рядко може да се наблюдава временна чувствителност.

Счупването на зъб или корен по време на екстракция не е необичайно, особено когато зъбът е силно разрушен от кариес, има дълбока пломба, калцифицирани корени или е слабо фиксиран в костта.

В тези случаи сe преминава към хирургичен подход. Прави се малък разрез във венеца и , внимателно се изважда остатъка от корена с фини инструменти.

След процедурата е напълно нормално мястото да кърви леко в продължение на няколко часа. Но, обикновено спира в рамките на 30 минути след поставянето на стерилен тампон, който трябва да се захапе и държи около 20-30 минути без прекъсване.

Това подпомага образуване на кръвен съсирек, което защитава костта и подпомага заздравяването.

Първите 24 часа са ключови за правилното заздравяване. През това време не трябва да изплакваш устата си енергично, да пушиш цигари или да пипаш мястото с пръсти и език.

Трябва да се избягва пиенето и на горещи напитки. В зависимост от случая и състоянието ти – твоят зъболекар  ще ти даде препоръки, които трябва да следваш.

Да, можеш, но с повишено внимание. След процедурата зъбите се мият, като зоната на извадения зъб се избягва напълно. Целта е да се предотврати разместване на кръвния съсирек и повторно кървене.

През първите часове не трябва да се яде и пие нищо горещо. Храненето може да се възобнови след като премине действието на упойката.

Препоръчва се мека, хладка храна – пюрета, кисело мляко, супи със стайна температура, яйца, варени зеленчуци. Избягвай твърди, хрупкави или зърнести храни като ядки, семки и сухари

Алкохол, газирани напитки и тютюнопушене също трябва да се избягват поне 48–72 часа, защото забавят заздравяването.

Лека болка и дискомфорт след ваденето са нормални и могат да продължат между 1 и 3 дни, като постепенно намаляват. При по-сложни или хирургични екстракции е възможно чувствителността да се задържи до 5–7 дни.

Нормалният процес на възстановяване преминава през няколко етапа. В първите 24 часа се образува кръвен съсирек. През следващите дни е възможен лек оток, чувствителност или стягане, които постепенно намаляват. Венецът започва да се затварят, а след около 7–10 дни раната е видимо по-здрава и без болка.

Силната, пулсираща болка, която се появява 2–3 дни след ваденето, често е признак на сух алвеолит (възпаление на празната алвеола). Болката може да се разпространи към ухото, челюстта или слепоочието и често е съпроводена с неприятен вкус в устата.

В такъв случай не бива да се самолекуваш, а да посетиш стоматолога си възможно най-скоро.

Зависи дали става въпрос за мъдрец или друг зъб.

Заместването на извадения зъб може да бъде важно както за естетиката, така и за функционалността на захапката. Когато липсва зъб, съседните започват да се накланят или изместват, а срещуположният зъб – да “израства” надолу или нагоре, защото няма опора.

Цената на ваденето зависи от сложността на процедурата – дали е обикновено (т.е. без хирургическа намеса) или хирургично (при счупен, полускрит или дълбоко засегнат зъб).